Мъжът ми не помага вкъщи

Днес жената работи и гради кариера наравно с мъжа си. Но на всичкото отгоре тя има куп традиционни домакински задължения.Може обаче да дойде денят, в който няма да има сили да „направи всичко“. Най-често умората  се появява през бременността. Промените в организма, новата роля, с която трудно се свиква веднага, оставят своя отпечатък върху обичайния ритъм на живот.
Жената постепенно осъзнава, че вече няма да може, както преди, сама да носи тежки чанти от магазина, да готви вечеря, да почиства банята... И се обръща за помощ към съпруга си.
И остава изненадана, когато той се скатае. 
Какво всъщност се случва, обаснява психоложката Наталия Наумова

Защо той стои настрана?
Съществува исторически установен стереотип за разделението на ролите в семейството: жената се грижи за къщата и децата, мъжът печели и осигурява прехраната. .
Днес обаче няма нужда той да ходи на лов за мамути, а патриархалната структура вече е много променена. Вече ролите в семейството се преплитат. Но стереотипите все още имат силен ефект върху всички и често ни подвеждат.

Когато жената поиска помощ, мъжът се „бунтува“. Той не е съгласен, че „посяга“ към личното му време и му създава работа.
Тезата на съпруга е: „Мама винаги правеше всичко вкъщи сама, без да очаква помощ и не се оплакваше“
Сключвайки брак, този мъж прехвърля модела на родителското си семейство в своето. И приема за даденост, че жената има време за всичко и, че не бива да се оплаква, нито да разчита на помощ.

Ситуацията отвътре 

Семейства, които са успели да се споразумеят и да разпределят отговорностите си, живеят  дружно и щастливо. И което е много важно, те предават това магическо умение от поколение на поколение.
Нека погледнем отвън едно семейство, в което жената работи, грижи се за къщата и децата. Тя е нещастна, уморена, недоволна от съпруга си и наистина иска помощта му, но той отказва да помогне. А когато все пак свърши нещо, тя му намира кусури. Защото, според нея прави всичко неохотно, без душа и бързо, по принципа „ще го свърша и ще ме остави на мира“.
Мъжът е под огромен натиск. И възприема ситуацията като несправедлива и нечестна. 
Лошо е за жената, и за мъжа. И двамата са губещи

Снимка: Getty

Домашно кино

Нашето възприятие играе голяма роля в живота. От това как възприемаме ситуацията, зависи как ще я оценим. Тогава мисълта ще формира чувството. Ако сме убедени, че ситуацията е приемлива, значи всичко е наред. Ние сме доволни и щастливи. Няма обиди и кавги.
Ако жената възприема негативно ситуацията и смята, че съпругът ѝ се държи нечестно с нея, ще е обидена, но ще търпи и ще прави всичко сама. Тя влиза в ролята на жертвата и си мисли: „Толкова съм добра, правя толкова много за семейството, а той е неблагодарен, не ме оценява, не ми помага. Аз съм добра съпруга! Той е ужасен съпруг!"
Тя се вазприема като  Пепеляшка, и определя съпруга си като безчувственате мащеха. Несъзнателната награда от тази ситуация е, че та се определя като „ добро и нещастно момиче“. В приказките такава роля обикновено се цени много. Но крайна сметка Пепеляшка също има нужда от щастие и помощ. Не от мащехата си, а от други хора.

Какво се случва в живота?
Жертвата прави всичко сама, търпи, мълчи и тегли товара, колкото може. Щом обаче работа се увеличи (роди се бебе, меси се в нов дом, тръгва на работа след майчинството и т.н.), помощта на съпруга става необходима. Тя я иска и получава отказ, трупа разочарование и гняв. И от жертва влиза в ролята на агресор. Страхът кара мъжа да изпълни всичките ѝ изисквания. Но не е за дълго. Защото в този момент той поема ролята на жертва. И реагира с една от двете исторически стратегии за оцеляване: бяга (от дома, на работа, на обучение или в командирвка) или „замръзва“ (спи, престава да говори).
След "бурята" жената се чувства виновна. И това я връща в ролята на жертва. Докато ситуацията се осъзнае, цикълът се повтаря отново и отново.

Какво се случва с мъжа?

Той се чувства предаден. Той работи усилено от първите дни на съвместния им живот. Всичко винаги е било добре. И тогава изведнъж, след раждането на детето, жената му се променя и започва да иска помощ, непрекъснато е недоволна от него. Той се чувства необичан и измамен. "Добър съм. Тя е лоша и не ме оценява."
Ролята на жертва и агресор са двете страни на една и съща монета.
Докато проблемът не бъде разпознат и разрешен, двамата ще се чувстват зле заедно, но и ще имат нужда един от друг. И несъзнателно ще създават ситуации, в които могат да получат „това, което искат“, тоест признаване за себе си, че са „добри“.

Илюстрация: Getty

5 магически стъпки
Можете да си помогнете, ако вървите заедно по пътя.

1. Осъзнаване. Тъжно е да загубиш толкова години, доказвайки, че си добър човек. Осъзнаването на ситуацията е първата стъпка към решаването на проблема. Говорете за вашите чувства, мисли, преживявания. Говорете за себе си, без да се обвинявате един друг. Да кажем: „Чувствам се много самотна, когато стоя в кухнята късно вечер, а в мивката има планина от мръсни чинии.“ Или „Бясна съм, че трябва да разхождам бебето вечер, когато съм много уморена.“
Ако чувствате, че партньорът ви обвинява за нещо, му кажете. Внимавайте да е с приятелски тон, а не да звучи като начало на скандал.

2. Приемане на себе си. За преодоляване на проблема е необходимо безусловно да приемете себе си. Не забравяйте, че сте достойна за любов и грижа. Дайте си всичко това. Обичайте и се грижете за себе си.

3. Осиновяване на съпруга. Като приемете себе си, можете да приемете и съпруга си. Той е това, което е. Уникален и невероятен. Той е свободен човек и има право на избор. Без неговото желание е невъзможно да го превъзпитате. Можете само да го приемете и обичате, или да приемете ситуацията и да го пуснете да си отиде...Когато приемете половинката си, ще го гледате с разбиране и любов. Очите ви ще казват: „Добър си“. И той с голяма степен на вероятност ще ви отвърне. Ще установите уважителни, нежни отношения. Това важи и за двамата.

4. Честна дискусия. Когато приемете себе си, вече не е нужно да сте жертва. Вече няма нужда да се въртите в кръг, пълни с разочарование и болка. Сега имате обща кауза. Обсъдете със съпруга/та количеството работа, която смятате за необходимо да завършите. Вашите мнения за необходимостта и приоритетите може да не съвпадат. Много е важно да се научите да преговаряте, без да използвате манипулация. Никой не обича да бъде мамен, плашен, принуждаван да направи нещо. При молбата за помощ са важни методът, подходът, откритостта и честността.

5. Подкрепа. Хвалете се и се подкрепяйте взаимно. Правете приятни неща един за друг, водени от грижа и любов.

Понякога не е лесно да преминете през тези 5 стъпки сами и дори може да ви се стори, че в даден момент е невъзможно. В този случай потърсете помощ от семеен терапевт.

Мона Василева